Казват, че предметите имат душа, не знам защо си спомних за това заглеждайки се по една стара кинокамера в една кожена кутия, която кой знае от кога стои в къщи. Някога тази камера е запечатвала мили спомени от нашето минало, а сега тази наша приятелка бе останала  безвъзвратно назад в състезанието с дигиталните си събратя. Душа и сърце не ми дадоха да „предам“ тази записвачка на „памет“.  Дойде ми идея и ето вижте какво се получи.  С малко усилия свалих ненужните вече части от вътрешността на камерата. На мястото на обектива монтирах лед осветление с оптика от 1 ват,  което дава около 80 лумена осветление с трансформатор, който е толкова малък, че се побра вътре в самата камера. Свързах всичко това с кабел с мързеливо ключе и щепсел. Монтирах я към един евтин статив (за съжаление не успях да намеря дървен такъв) и се получи една интересна лампа, която може да се регулира по височина и под различен ъгъл благодарение на панорамната глава на статива.